Xq28
Hetero Homo Sapiens
През 1990 Дийн Хеймър започва работа върху ролята на гените и човешкото поведение. 1993 бележи издаването на негово проучване, в което той твърди, че съществуват гени, които предразполагат мъжете към хомосексуалност. Генетикът предлага и доказателства, че един от тези гени е маркерът Xq28 в X хромозомата. В САЩ и Канада подлагат на щателно проучване ролята на въпросния маркер. В Университета в Западно Онтарио заключват, че Xq28 има значителен, но не и изключителен ефект.
Хеймър стига до заключението, че Xq28 влияе на сексуалността, след като изследва 114 семейства, в които има гей мъже. Открива, че по майчина линия при вуйчовците и братовчедите е по-вероятно да бъде открита хомосексуалност. Сред роднините по бащина линия нямало положителни резултати. В 40 от семействата, където са изследвани двама гей братя, се оказва, че има връзка между Xq28 и други микросателитни маркери - 64%.
През 1999 Джордж Райс предлага свое проучване. Този път са използвани резултатите при 52 двойки братя, които са гейове. Нямало връзка между гените и хомосексуалността. Изследване на Брайън Мустански и др. оповестява, че Xq28 има слабо влияние върху хомосексуалността, но други маркери били по-силни в определянето на сексуалността - 8p12, 7q36 и 10q26.
И в крайна сметка, какво ни кара да бъдем гей?
Сайт на Дийн Хеймър
2 коментар(а):
Както многократно е отбелязвано във всички авторитетни източници въпросът "Каква е причината" е не съвсем уместен дотолкова, доколкото първо трябва да се изясни границата ориентация/поведение. Съществуват различни хомосексуалности и в различните случаи действат различни комбинации от фактори. Изследването на Хамър не може да служи като нищо повече от още една частица в един много комплексен пъзел - сама по себе си тая частица е част от него, но не изчерпва картината.
За гени и хормони предразполагащи към хомосексуалност говори още Хиршвелд в противовес на теориите на Фройд. Последният признава възможността за подобно влияние (вж. "Един спомен от детинство на Леонардо"), но поради липса на достатъчно научно познание в областта залага предимно фамилната динамика.
Днес вече разполагаме с богат набор свидетелства за биологични корелати на сексуалната ориентация, но въпреки всичко нямаме ясна насока който и да е от тях да е еднолично отговорен за формирането на дадени предпочитания и/или поведение. От известно време подготвям подробна ревизия на научния прогрес в областта, която обаче се оказва доста дълго и сложно начинание. Надявам се в най-кратки срокове да е готова.
Дано скоро я публикуваш. :)
Публикуване на коментар