Леополд и Лоуб: делото на миналия век

Bang! Bang! My baby...

На 21 май 1924 Робърт Еманюел „Боби“ Франкс е убит. Момчето било само на 14 години и било син на чикагския милионер Джейкъб Франкс.

Убийците? Нейтън Фройдентал „Дики“ Леополд мл. (р. 19 ноември 1904) и Ричард А. „Бейб“ Лоуб (р. 11 юни 1905). Двамата били студенти в Университета в Чикаго. И си вярвали - приели се за свръхчовеци (защото били повлияни от писанията на Ницше) и решили да извършат „съвършеното убийство“. В случая отвличане и убийство.

Двамата били изключително интелигентни. Нейтън проговорил на четири месеца и тест определил IQ-то му да бъде 210. Твърдял, че знае 15 езика, но всъщност говорел само 4. Бил експерт-орнитолог. Същевременно Лоуб бил най-младият висшист в историята на Университета в Мичиган. Имал IQ около 160. Двамата, заедно с жертвата, живели в богаташкия еврейски квартал Кенууд в южната част на Чикаго.

Момчетата се запознали в Университета в Чикаго. Леополд се съгласил да бъде съучастник на Лоуб стига Лоуб да му бъде любовник. Това произхожда от по-ранна дата. За Леополд тръгнали слухове две години преди убийството, че е „педал“ (удачен превод за думата cocksucker би бил „духач“). През есента на 1921 се преместили в Университета в Мичиган, където се споразумели да не бъдат виждани заедно, ако са само двамата. Стига се до там, че слуховете го съпътствали дори в университета, където учили с Лоуб. Наложило се двамата да бъдат придружавани поне от още един човек, дори когато отивали на театър. (Информацията е от по-късния разпит, според който Леополд и Лоуб дори пият една вечер, Лоуб отива до тоалетната и след това ляга в леглото на другия.)

Планирали убийството няколко месеца, търсейки начин да получат пари от откуп и да не бъдат хванати. Денят е сряда, 21 май 1924. Двамата примамили Франкс, който се оказва далечен роднина на Лоуб, в кола под наем. Не е ясно кой от двамата убийци ударил пръв жертвата с длето. Натъпкали устата му с чорап, Франкс умрял малко след това. Откарали трупа до езерото Улф в Хамънд, щата Индиана. Свалили дрехите на Франкс и го поляли със солна киселина (притежаваща силно разяждащо действие), за да затруднят установяването на самоличността му. След като хапнали хот дог, Леополд и Лоуб скрили тялото във водосточна тръба. После се върнали в Чикаго, обадили се на майката на Боби и ѝ казали, че синът ѝ е отвлечен. Изпратили и бележка за откуп. Опитали се да изчистят петната от кръв в колата, изгорили част от дрехите си. Прекарали вечерта играейки карти.

Полският имигрант Тони Минке открил тялото и семейството на жертвата не изпратило откупа. Убийците унищожили пишещата машина, на която напечатали бележката и изгорили робата, в която преместили тялото. Близо до него откриват очила, които на пръв поглед изглеждали обикновени. Само трима души обаче имали такива - със специален „пантов механизъм“ - единият, от които бил Нейтън Леополд.

На полицаите казали, че на последния са му паднали очилата, докато наблюдавал птици, а във вечерта на убийството били заедно с две момичета, чиито фамилни имена не помнели. Пътували с колата на Леополд, която всъщност тогава се поправяла от шофьора на семейството. Пръв признал Лоуб. След това Леополд. Всеки обвинявал другия. Накрая признали, че не са искали парите от откупа, а го направили заради тръпката.

В истински медиен спектакъл се превърнало делото срещу двамата, защото адвокатът им Кларънс Дароу ги убедил да се признаят за виновни. Нещо, което правят, за да избегнат съд с жури. По този начин се спасили от смъртното наказание. При образно описване на обесване Леополд се напикал, а Лоуб е толкова шокиран, че се наложило да го изведат от залата. След 12-часовото разглеждане на делото присъдата била обявена: доживотен затвор за убийството и 99 години за отвличането. Изпратени били в затвора Джолиет (където е „сниман“ първи сезон на „Бягство от затвора“). Там двамата използвали преподавателите си, за да учат.

На 28 януари 1936 Лоуб бил атакуван от затворника Джеймс Дей, който го пробол 58 пъти с бръснач. Нападателят твърдял, че Ричард се опитвал да се сближи сексуално с него. Лоуб умрял на същия ден.

След 33 години в затвора Леополд бил освободен от затвора. Годината - 1958. Докато бил в затвора научил 27 езика. Написал автобиографията "Life Plus 99 Years" (животът плюс 99 години). Преместил се в Пуерто Рико заради медийния интерес. Там се оженил за овдовялата цветарка Труди. Мислел да напише друга автобиографична книга, но не успял. Заглавието ѝ щяло да бъде "Snatch for a Halo" (да сграбчиш/отвлечеш ореол). В дома му често имало гости. Те били изненадани от факта, че до вазата със свежи цветя имало две снимки - едната на Кларънс Дароу - „мъжът, който спаси живота ми“ - а другата била на Дики Лоуб - „мъжът, който провали живота ми“. Думите са на самия Леополд. Умрял от сърдечен удар на 29 август 1971. Дарил органите си.

Ако не бил запазеният час при зъболекаря, жертвата на убийството щяла да бъде 11-годишният Арманд Дойч - след като приключил с училището за деня, Арманд бил забран от семейният шофьор. Доживял до 92г.

Допълнителна информация:
http://www.leopoldandloeb.com
http://www.law.umkc.edu
http://www.trutv.com

В статията са използвани снимки, чието авторско право е изтекло