Един американец срещу системата

анти-Предложение 8

Майки е на 23. Родом е от щата Мериленд, където живее и понастоящем. Млад човек, млад американец, млад гей. С цели, като всеки един от нас. Свидетел на протестите в САЩ заради Предложение 8. ЛГБТ американците се изправиха срещу неправдата - лишаването им от правото да сключват брак. Той е един от хилядите застанали в мирните шествия. Крачи най-отзад с гордо вдигната глава и под ръка с майка си (въпреки че тя има затруднения с ходенето), която го подкрепя. Тя знае, че в сина ѝ няма нищо нередно.

Момчето е наясно, че е гей, още когато е на 7 години. "Целувах се с едно момченце в училище. Приятелите му разбраха и той започна да ме нарича "гей" пред тях, за да ги впечатли.". Не знаел какво означава думата до този момент и за помощ се обърнал към майка си. Тогава, в колата, разбрал какъв е смисълът на думата гей. Разбрал и че той е гей.

Истински се разкрива обаче на 15. Първо казва на своите най-близки приятели. Следва майката. Бащата. Останалата част от семейството. Защо се е разкрил? "Напрежението, че живея двойнствен живот ме измъчваше. Бях параноик, когато ставаше дума за прикриване на следи. И накрая се предадох и избухнах в сълзи. За щастие имам страхотна майка, която ме прегърна и ми каза, че ме обича и че няма нищо лошо в това да си гей.".

Явно е и непоправим романтик, защото ми сподели, че в едно момче търси основно "Сърцето". Харесват му мъжете, които са мили не само с него самия, но и с хората около тях двамата. Е, като всеки гей знае какво го привлича и във физиката на собствения пол - "замислените очи... и косата". Любимец му е Доминик Монахън - слабичкия русокоско от "Изгубени". Добавя, че актьорът му е любимец по изключение. Основно харесвал мускуляги.

Днес Майки учи за сценарист. Дните му минават в писане и слушане на музика. Няма си сериозен приятел и знае, че това си има и плюсовете, и минусите (бел. авт. - тук се смее). Основно казва, че проблемът на ЛГБТ обществото са хората, които се крият. Ядосва се, когато мъжете имат гаджета момичета, а онлайн го свалят, за да си задоволят нагона.

За какво му е на едно гей момче, което има подкрепата на семейството си и което е без сериозен приятел, да марширува в редиците на Войската на дъгата? Гневът.

"Използвах гнева си, за да се подпаля, да се накарам да стана от дивана и да си закарам задника в столицата Вашингтон." споделя американецът, когато го запитах защо е решил да подкрепи ЛГБТ хората в САЩ. Позволих си и типично по български да му задам въпроса "Не е ли по-лесно да си седиш у дома и да гледаш събитията по ТВ?"... Неговият отговор дойде искрено и прозвуча логично на един член на нелогичното българско ЛГБТ общество. "Не искам да стана на 50 години и все още да ме третират като гражданин втора ръка. Искам по-добро бъдеще за себе си и за следващите поколения. Искам да съм част от историята, вместо да гледам как се случва тя...". Каза ми и че си мечтае как се влюбва, омъжва се за своя партньор и "заживели честити и щастливи".

Сигурно се питате какво чувства човек, който е участвал в подобно нещо. Според Майки точните думи са гордост и надежда. Около него било пълно със семейства, някои от тях с малки деца, държащи се за ръце... и пеещи... маршируващи... към Белия дом. Какво като се изсипва такъв дъжд, че не виждаш нищо на метри разстояние? "Не спряхме дори за миг." коментира ситуацията той. Навсякъде имало представители на медиите - дузините камери го изнервяли. Не минало и без хомофобски подмятания - от колата си някой извикал "Педали!" и отпрашил. Защо ли пък не е посъпил мъжки и не е слязал да им се противопостави? В САЩ явно така правят хомофобите, на мен също ми се е случвало да ми подмятат в подобна ситуация.

В края на разпита, на който го подложих, ме подтикна да се замисля дали не е прав. Дали наистина България не би била по-хубаво място, ако се изправяхме срещу страховете си и излизахме ръка за ръка по парадите? Дали наистина не е редно да сме по-настоятелни в борбата си с проекта за Семеен кодекс? Няма дали, защото отговорът е "нали". И сякаш е искал да ме успокои, защото последното нещо, което ми каза, беше "Животът е Ад, но не е необходимо така да го изживяваш. Излез наяве и бъди свободен, светът е много по-различно място, след като го направиш. Ще бъдеш много по-щастлив. Ще видиш...".

И видях. Преди да се разотиват, от небесата се спуска винаги така цветната дъга.